Доставчиците на услуги често вмъкват неравнопоправни клаузи в общите си условия, срещу които потребителите остават незащитени.

Доставчиците на услуги често вмъкват неравнопоправни клаузи в общите си условия, срещу които потребителите остават незащитени.

Станала особено популярна през последните месеци, темата за монополите успя да фокусира общественото внимание върху проблемите, които възникват, когато дадена услуга се предоставя само от едно лице. Общите условия (ОУ), предлагани от доставчиците на услуги, са част от тази тематика.
Най-общо сключването на договор при ОУ цели да спести на предложителя работата и времето по уговарянето на индивидуални условия с всяка насрещна страна.

В много случаи потребителите на дадена услуга са толкова много, че ОУ са най-практичният вариант, при който всички потребители могат да бъдат обвързани при еднакви условия. Но нека не се заблуждаваме, често предложителите на ОУ, разчитайки на пазарната си сила и на липсата на концентрация у насрещната страна, вмъкват в тях клаузи, които са неравноправни.

Защитата срещу неравноправни клаузи в ОУ има различни форми – например Законът за защита на потребителите изрично предвижда, че неравноправните клаузи в общи условия са нищожни. Търговският закон (ТЗ) казва, че ОУ стават задължителни за насрещната страна, ако тя ги приеме (когато не е търговец) или ако не ги оспори незабавно (когато е търговец). Отделни нормативни актове предвиждат изрична предварителна санкция на държавен орган, за да може дадени ОУ да влязат в сила – един вид държавата се грижи да защити интересите на насрещните страни по ОУ. Житейски случаи, оставящи насрещната страна по ОУ без никаква защита, обаче са възможни.

С Решение №ОУ-6 от 19.04.2013 г. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) одобри предложените от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД (ЕСО) „Общи условия за достъп до електропреносната мрежа на производители на електрическа енергия от възобновяеми източници“ (ОУ за достъп). Очаква се одобрението на ОУ за достъп и на другите разпределителни предприятия. Цялата процедура по одобрението на ОУ за достъп е интересна, но тук ще поставим акцента върху няколко момента.

Несъответствие между нормативни актове

Процедурата по одобрение на ОУ за достъп е разписана в Наредба №3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредба 3). Чл.140, ал.2 от Наредба 3 удобно предвижда, че одобрените от ДКЕВР ОУ за достъп влизат в сила 30 дни след публикуването им от съответното енергийно предприятие, без да е необходимо изрично писмено приемане от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници.

Подобно улеснение за доставчика и съответно утежнение за ползвателя на услугата в сферата на енергетиката не е ново – пример чл.104а, ал.4 от Закона за енергетиката (ЗЕ) относно ОУ за ползване на мрежите на отделните оператори. Има и обратни примери, при които законодателят изрично предвижда, че въпреки че съответните ОУ са влезли в сила, ползвателят на услугата може да не се съгласи с ОУ в определен срок и да предложи специални условия.

Особеното при ОУ за достъп обаче е, че процедурата за влизането им в сила не е предвидена в специален закон. Няма я нито в ЗЕ, нито в Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ). Тоест тя е уредена само на нивото на Наредба 3.

Общият ред за влизането на ОУ в сила, когато участват търговци, винаги е ТЗ. А ТЗ, както бе посочено по-горе, казва, че търговецът може да оспори ОУ и съответно те няма да са задължителни за него. Тоест правилото е – при влизане в сила на ОУ, когато участва търговец, се прилага ТЗ, освен когато няма специален закон, който може да предвиди специален ред за влизане в сила – без да е нужно съгласие на насрещната страна.

Безспорно наредба (в случая Наредба 3) няма как да противоречи на закон (ТЗ). Била тя и специална. Наредбата е нормативен акт от по-нисша степен. Следователно ОУ за достъп не би следвало да се прилагат за онези производители, които са ги оспорили, спазвайки реда по ТЗ. Просто защото няма закон, който да предвижда специален ред за влизането им сила.

И точно тук е несъответствието между реда за влизане в сила на ОУ за достъп, посочен в Наредба 3, и посочения в ТЗ ред. Законодателят е трябвало изрично да предвиди специалния ред за влизане в сила на ниво закон като допълнение на Наредба 3. Резултатът е, че в момента според енергийните предприятия ОУ за достъп са задължителни за всички насрещни страни без значение дали са ги оспорили, а според оспорилите насрещни страни ОУ за достъп не се прилагат за тях.

„Защитата“ на обществения интерес от ДКЕВР

Защо обаче някой би искал да оспорва ОУ за достъп, след като ДКЕВР вече е издала решение, с което ги одобрява, както предвижда Наредба 3? Когато енергийно предприятие публикува проекта на ОУ за достъп на своя сайт, заинтересованите лица имат право да дадат становища по проекта. И тези становища трябва да бъдат прегледани от ДКЕВР, която следва да прецени дали ОУ за достъп осигуряват равнопоставеност между страните по тях.

 

Когато липсва такава, ДКЕВР трябва да отхвърли проекта. На практика обаче, въпреки че може да са дадени становища по проекта, те може изобщо да не достигнат до ДКЕВР. Ако енергийното предприятие реши да не ги предаде например. Или дори становищата да са предоставени на ДКЕВР, последната може да не ги вземе под внимание. По този начин практически интересът на насрещните страни по ОУ за достъп няма да бъде защитен. И следователно ОУ за достъп ще им бъдат натрапени. Така, след като няма специален ред за влизането им сила, посочен в закон, за насрещните страни не остава нищо друго, освен да оспорят ОУ за достъп по реда на ТЗ, ако не са съгласни с тях.

Практически резултат от оспорване

Освен ясното изразяване на позицията на практика оспорването на ОУ за достъп трудно може да доведе до твърде изгоден резултат за оспорилата страна, поне в светлината на българското законодателство (тук не разглеждам вариантите, които дава европейското законодателство и Закона защита на конкуренцията). Енергийните предприятия са монополисти по отношение на мрежите, които оперират, и могат да си позволят да предлагат неравноправни условия в рамките на позволеното от ДКЕВР.

Все пак към кой друг ще се присъединят производителите в тяхната зона? Енергийните предприятия винаги могат да заемат позицията на по-силния. Този пример показва и безизходицата, в която насрещна страна по ОУ може да попадне, когато административният орган не е защитил интереса й.

Какво следва да се направи?

Безспорно конкуренцията е най-добрият лек за всеки затворен пазар. Когато ползвателят на услугата има избор сред доставчици, последните имат мотиви да дават по-добри условия и гъвкавост от конкурентите си. Енергопреносната мрежа в България обаче е собственост на държавата – в лицето на НЕК или в лицето на ЕСО, чието прехвърляне отдавна трябваше да случи. Така че специално за тази мрежа повече от един оператор на преносната мрежа едва ли ще има.

На законодателно ниво промени може да се направят. Така или иначе законодателят е пропуснал да уреди в ЗЕ или в ЗЕВИ процедура за влизането в сила на ОУ за достъп. При добавянето на такава процедура може да се предвиди текст (по подобие на чл.98а, ал.5 от ЗЕ), че в определен срок след влизането в сила на ОУ за достъп насрещните страни, които не са съгласни с тях, имат право да предложат специални условия.

И че съответните специални условя, за които страните се споразумеят, стават част от ОУ за достъп и се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В светлината на това, че енергийните предприятия са монополисти, една такава промяна е справедлива и необходима. ДКЕВР може да не е способна да защити интереса на насрещните страни по ОУ за достъп, а простото възражение може да се окаже недостатъчно, когато не е предвидено в специален закон. Монополистът може да не му обърне внимание. А горните примери показват, че липсата на специален ред оставя вратички за натрапени и неравнопоставени ОУ.

Автор: адв. Димитър Калдамуков, адвокатско дружество „Точева и Мандажиева“

Статията не представлява правно становище или съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Поради ограничения й обхват същата не претендира за изчерпателност по темата. За повече информация по засегнатите по-горе въпроси можете да се обърнете към автора на e-mail: kaldamukov@tmlawoffice.bg или на www.tmlawoffice.bg