Коментарът е публикуван към статията „Отпускът на раздора“, отпечатана в брой 42 от 19.10.2018г. на вестник „Капитал“ и достъпна на уебсайта на в. „Капитал“.

 

Енчо Динев, адвокат, съдружник в адвокатско дружество „Точева & Мандажиева“

 

Решение на Съда на ЕС в Люксембург отвори дебат дали може да се ограничи използването на платен годишен отпуск в случай, че е бил използван родителски отпуск за отглеждане на дете.

Струва си да се мисли за някаква промяна, макар че не е задължителна

Решението на Съда на ЕС е постановено по повод преюдициално запитване от Апелативен съд – Клуж, в Румъния, с което се иска тълкуване на чл. 7 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време. Директивата предвижда, че държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици съобразно условията за това в националното законодателство и/или практика.

Какво казва румънският закон и какво – българският? Открийте разликите

Румънският Кодекс на труда прави по-детайлна разлика от българския закон на видовете отпуск, които се признават за престиран труд – временна неработоспособност, майчинство, рискова бременност или кърмене, отпуск за гледане на болно дете. От тази категория отпуски изрично е изключен родителският отпуск – за гледане на дете до навършване на 2-годишна възраст. Обратно – българският КТ изрично е обявил (чл. 164, ал. 4 КТ), че освен отпуска поради временна неработоспособност, майчинство, отпуск за гледане на болно дете за трудов стаж се признава и този за гледане на дете до 2 години. Оттам и признаването на този трудов стаж и за право на платен годишен отпуск по чл. 155, ал. 4 от КТ. Това решение поставя няколко въпроса:

Задължава ли по някакъв начин България да промени вътрешното си законодателство?

Не. Защото директивата поставя минимално изискване към държавите членки да се гарантира минимум 4 седмици платен годишен отпуск. Очевидно българският законодател е предвидил в случая по-благоприятен режим в полза на служителя (допустим съгласно чл. 15 от директивата), че по време на родителския отпуск служителят няма да бъде лишен от платения си годишен отпуск.

Какво следва след постановяването на това решение за България?

Принципно решенията на Съда на ЕС са задължителни за всички съдилища и учреждения в България (чл. 633 от ГПК). Законодателната рамка в България обаче е такава, че трудно можем да си представим подобен спор при български условия, защото у нас евентуални дела по повод отказ на работодателя да осигури платен годишен отпуск за времето на отпуска за гледане на дете до 2-годишна възраст биха били решени в полза на служителите.

Има ли логика в подобно ограничаване на отпуск на законодателно ниво?

Моето лично мнение е, че определено има основание да се мисли в тази насока. Следва да се прави ясно разграничение между отпуските, ползвани от майките, пряко свързани с чисто физическата невъзможност да полагат труд за определени периоди и в голяма степен непредвидими като време (отпуск за бременност и раждане, временна неработоспособност, гледане на болен член от семейството) от отпуска за гледане на дете до 2-годишна възраст, който се ползва по желание на майката, предполага както нейната трудоспособност, така и доброто здравословно състояние на детето, което е навършило 1-годишна възраст.

Принципно няма нищо лошо в политиката на държавата да предостави допълнителни права на работещите майки в тази хипотеза, но в случая се получава така, че работодателят е този, който трябва изцяло да плаща за това законодателно решение, защото платеният годишен отпуск е за негова сметка.

Но дори и да се предприеме промяна в закона в посока на ограничаване на годишния платен отпуск при ползване на отпуск за гледане на дете до 2 г., следва ясно да се посочи, че това време би следвало да продължи да се признава за трудов стаж, но с оглед на придобиване на право на пенсия. В противен случай това би довело до прекъсване на стажа на майката за пенсия, което категорично не е приемливо.

 

Коментарът не представлява правно становище или съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Поради ограничения му обхват същият не претендира за изчерпателност по темата. За повече информация по засегнатите по-горе въпроси можете да се обърнете към автора на коментара на e-mail: dinev@tmlawoffice.bg или на www.tmlawoffice.bg