В началото на януари 2019 г. в парламента е внесен Законопроект за защита на търговската тайна. С него се имплементира Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване. Законът ще позволи по-стриктното предварително уговаряне на ангажименти с ключови служители, а предвидените искове ще позволят по-ефективно и навременно правосъдие в тази област.

Законопроектът откроява следните акценти:

1. Легално се дефинира общото понятие „търговска тайна“ – всяка търговска информация, ноу-хау или техническа информация, която едновременно е: (i) тайна (не е общоизвестна/ леснодостъпна); и (ii) има търговска стойност, защото е тайна; и (iii) за нея са предприети мерки за запазването й в тайна, от лицето, което има контрол върху информацията. Например, търговска тайна може да бъде производствено ноу-хау, списък с клиенти и др.

2. Нарушител на търговска тайна е всяко лице (физическо или юридическо), което неправомерно е придобило, използвало или разкрило търговска тайна. Следователно, достатъчно е дори само лицето да е придобило неправомерно търговската тайна, без още да я е използвало или разкрило на някого.

3. Притежателите на търговска тайна имат право на иск пред съда за установяване на нарушението, както и за присъждане на обезщетение за претърпените вреди; преустановяване на използване на търговската тайна, забрана на производство, пускане на пазара и т.н. на стоките – предмет на нарушение, унищожаване на вещи, материали, електронни документи, които съдържат търговска тайна. Преди предявяването на иска или по време на процеса, притежателят на търговска тайна може да поиска и налагане на обезпечителни мерки от съда – напр. задържане чрез изземване и предаване на стоките  – предмет на предполагаемото нарушение; забрана за предлагането или предоставянето на услугите, които са в значителна степен повлияни благоприятно от търговски тайни, които са придобити незаконно, използвани или разкрити, др.

4. Служителите и работниците не носят отговорност за вредите, настъпили вследствие на неправомерно придобиване, използване или разкриване на търговска тайна на техен работодател, когато не са действали умишлено. Обратно – при умисъл или в резултат на престъпление отговорността е пълна и се търси по т. нар. общ исков ред по гражданския закон. Разпоредбата не касае управители/членове на управителни/контролни органи на компании, които по принцип и в повечето случаи не са служители по смисъла на Кодекса на труда и следователно носят отговорност за вредите, независимо от формата на вина.

 

Какво означава това за бизнеса?

След приемането на законопроекта е удачно всяка компания да направи преценка коя информация може и се счита за търговска тайна, да обозначи същата като такава и да въведе съответните мерки във вътрешните си правила, както и договорите със служители/ръководни органи. Ангажиментът може да обхване и ключови партньори и стратегически клиенти на дружеството. Структурирането на подобна защита е добре да бъде предшествана от детайлен IP одит. Формулировките в договорите и дефинициите на търговска тайна са от голямо значение за действителността на уговорките.

адв. Ивана Близнакова