В близките няколко месеца темата с оповестяване на действителните собственици беше предъвкана от различни специалисти, бизнеса и ДАНС. Страстите все още не са утихнали -промени в уредбата се прокарват през любопитни закони (като Закона за оръжията, с който тази седмица изготвянето на вътрешни правила по ЗМИП се отложи). Целта на тази статия обаче, е да обърне внимание на публикацията в Търговския регистър – личните данни на действителния собственик се публикуват в пълен обем, еднакво достъпен за всички. И това трябва да се случи до 31 май 2019 г. Компания, която не се съобрази със срока, може да понесе санкция от 1000 лв. – 10 000 лв. за всеки месец, през който пропуска да го направи, а заявителят (в лицето на мениджмънта) също може да бъде наказан, макар и в двойно по-малък размер.

В България въпросът КОЙ се допълва от въпроса КЪДЕ ЖИВЕЕ

При успешно oбработване на заявление Б7 по фирмената партида на съответното дружество се появява графа „Действителен собственик“ със следните лични данни: (i) име (собствено и фамилия) (ii) държава на постоянно пребиваване (iii) постоянен адрес. Ако oнлайн – заявителят не попълни всички тези данни, за които се съгласява, че доброволно предоставя и дава съгласието си да бъдат публикувани , заявлението технически не може да бъде подписано (поради „невалиден идентификатор“). С други думи заявителят няма друг избор, освен да се съгласи да опише и постоянния адрес на реалния собственик.

Личните данни могат да бъдат проверени от всеки без следа/ без да обосновава законен интерес

Информацията е достъпна за всеки (с интернет връзка) и без да е необходим електронен подпис. Нашият регистър не изисква „наблюдателят“ да се идентифицира кой е и в какво качество търси информацията. Подобен подход (откъм публичност и отворен достъп) е възприет в Полша, но съществува и другият пример – немският регистър на действителните собственици „TransperanzRegister“ не само изисква нарочна регистрация, за да направиш справка за действителния собственик, но определя обема на достъпваната информация съобразно качеството на заявителя – дали е публичен орган; адвокат, който прави комплексна проверка на свой клиент (който на свой ред също предоставя идентификационни документи). Ако е друго лице, решило да проучи действителния собственик, то това лице трябва да посочи законен интерес в съответствие с предписаното в Глава III на Четвъртата Директива против изпирането на пари („Директивата“) .

Какво казва Директивата?

Директивата дава достатъчно свобода на държавите – членки да възприемат национален подход за оповестяване на „подходяща, точна и актуална информация“ за действителния собственик, но при отчитане на Общия регламент за личните данни. Задължението на държавата да съхранява тази информация в публичен регистър не е равнозначно на задължение да осигури неограничен достъп до информацията (пълния й обем) на всякакви трети лица, различни от компетентните органи или лицата, които задължително правят проверки на свои клиенти по ЗМИП.
Лицата, които са в състояние да докажат законен интерес, следва да имат достъп до информация относно естеството и мащаба на притежаваните права на действителния собственик, и техния приблизителен дял. И макар че Директивата дава свобода да се осигури „по – широк достъп“ на национално ниво, достъпът до постоянния адрес на действителния собственик, може да се изтълкува като непропорционална мярка, излизаща извън обществения интерес.
Отделните държави – членки се различават в подхода си по разкриване на информация за действителния собственик. В някои държави като Чехия, Испания регистърът не е публичен, в други (Австрия, Германия, Гърция) – лицето трябва да докаже законен интерес, за да се снабди с тези лични данни, като достъпът до тях не е на един клик разстояние от зареждане на електронната страница. Не на последно място, в повечето европейски държави не се изисква публикуване на „постоянен адрес“ на действителния собственик, а само неговото място на пребиваване („place of residence“), в какъвто смисъл е и правилото на Директивата.

Следва ли промяна?

Българският бизнес в последните години придоби GDPR култура (за опазване на личните си данни) – това си личи по поведението в социалните мрежи и в публичните регистри (все повече се публикуват дружествени актове със заличени лични данни на съдружниците). Макар че идеята за публично достъпен Търговски регистър може да бъде приветствана, достъпът до тази публичност търпи подобрение от гледна точка на защита на личните данни.
Защо възможността да подадеш документ със заличени данни на физическите лица е ограничена само до определени актове, подлежащи на обявяване? Защо толкова подробна лична информация може да бъде видяна/ копирана за конкретно физическо лице, от някой без законен интерес? При следващи изменения на Закона за търговския регистър е добре да съобразят тези въпроси, защото те са не по-малко важни от това да се скъсяват сроковете по разглеждане на заявленията Б7 за оповестяване на действителните собственици, каквато промяна бе обнародвана тази седмица.

Статията не представлява правно становище или съвет, свързан с конкретен казус или субект. Поради ограничения й обхват същата не претендира за изчерпателност по темата. За повече информация може да се свържете с автора й на имейл: hristova@tmlawoffice.bg