На 24 септември 2019 г. Съдът на Европейския съюз („СЕС“) приключи случая Google LLC vs CNIL с решение, според което „правото да бъдеш забравен“ е приложимо само в рамките на Европейския съюз. Ключовият въпрос тук е как лицето, управляващо интернет търсачка, трябва да удовлетвори искането на субект на данни за изтриването му от списъка с резултати, който търсачката представя след търсене по името на това лице.

Предистория

През 2014 г. в своето решение по казуса Google Spain и Google (C131/12, EU:C:2014:317) СЕС установи правото на изтриване (или „правото да бъдеш забравен“) по отношение на резултатите от интернет търсачките. Испанският гражданин господин Гонзалез се оплакал, че когато интернет потребител въведе имената му в търсачката на Google, потребителят ще получи като резултат линкове към две страници на местен вестник, съдържащи обяви с името на господин Гонзалез във връзка с продажба на недвижимо имущество на търг по повод на възбрана, наложена за събиране на вземания в областта на социалното осигуряване. Същевременно тази процедура е била изцяло приключила преди години и препратките към нея в онзи момент са били напълно неуместни.

Тълкувайки приложимата европейската регламентация за защита на личните данни СЕС постановил, че по правило субектите на данни имат право да поискат личните им данни да бъдат изтрити, т.е. повече да не бъдат публично достъпни като бъдат включвани в списъка с резултати, предоставян от търсачките. Съдът е установил, че това право (основаващо се на фундаменталните права в чл. 7 и чл. 8 от Хартата) по правило надделява не само над икономическите интереси на управляващия интернет търсачката, но и над интересите на общността да получи достъп до информацията чрез търсене по името на лицето. Няма да е същата ситуацията, обаче, ако по някакви причини се окаже, че субектът на данни има някаква роля в обществения живот и по тази причина над правото му за изтриване ще надделее публичният интерес на общността да получи достъп до личните данни на това лице.

Спорът по последното дело на СЕС

Настоящият случай Google LLC vs CNIL (C-507/17, ECLI:EU:C:2019:772) произлиза от спор между френският регулаторен орган за защита на личните данни („CNIL“) и Google. Стремейки се да разшири приложението на описаното горе право на изтриване, CNIL връчва официална покана на Google, с която му указва, че когато получи искане за изтриване на лични данни от списъка с резултати на търсачката, Google трябва да направи това изтриване за всички разширения на имена на домейни на интернет търсачката си. С други думи, според тълкуването на CNIL личните данни на лицата не трябва да бъдат достъпни чрез търсачката на Google при търсене нито от ЕС, нито от което и да е друго място по света.

Google отказали да се съобразят с указанията в официалната покана и в отговор предложили „геоблокиране“, чрез което интернет потребителите автоматично ще бъдат пренасочвани към националната версия на Google търсачката, която съответства на мястото, където потребителят се предполага, че осъществява търсенето. По този начин резултатите от търсенето ще бъдат представени според това място, което ще бъде установено от Google чрез метода на геоблокирането. По-късно Google са въвели този метод. Според CNIL тези мерки не били достатъчни, за да отговорят на указанията, поради което CNIL наложили на Google санкция в размер на 100 000 евро. Google от своя страна са обжалвали наложената санкция пред съответния френски съд.

Въз основа на тези обстоятелства и на искането на френския съд за произнасяне по преюдициално запитване, СЕС е постановил решението си от 24 септември 2019 г., с което тълкува териториалния обхват, в който трябва да се прилага правото на изтриване.

Съображенията на Съда на Европейския съюз

Основните съображения на СЕС при постановяване на решението са свързани именно с териториалния обхват, в който следва да се прилагат принципите на европейското право за защита на личните данни (GDPR и Директива 95/46). От една страна, СЕС установява, че достъпът от цял свят чрез интернет търсачка до хипервръзките, водещи до лични данни на лица, ситуирани в ЕС, би могъл да има незабавни и съществени последици за това лице в рамките на ЕС. Това обосновава и съществуването на право на изтриване според европейското право. Също така съдът подчертава, че трябва да има баланс между правото за защита на личните данни на отделно лице, от една страна, и публичния интерес от достъп до информация, от друга страна. В същото време множество трети страни извън ЕС не признават правото на изтриване или имат различен подход към него. Да се прилага правото на изтриване по цял свят би означавало ЕС да има възможност да налага правните си норми над граждани на трети държави, чиито юрисдикции не признават това право.

Тъй като европейското право не предоставя инструменти и механизми позволяващи на държавите-членки и на третите страни да си сътрудничат в прилагането на правото на изтриване извън ЕС, то Съдът на Европейския съюз постановява, че лицата, управляващи интернет търсачки, няма да имат задължение да прилагат това право във всичките версии на своите търсачки. Следователно, съдът ограничава териториалния ефект на правото на изтриване единствено до границите на ЕС и така по искане на субект на лични данни Google ще трябва да изтрива съответните му лични данни, така че те да не са достъпни при търсене от ЕС. Същевременно обаче същите данни ще могат да бъдат достъпвани в резултатите от търсене, направено извън ЕС. Така се оказва, че правото да бъдеш забравен не може да има ефект по цял свят.

 

Статията не представлява правно становище или съвет, свързан с конкретна ситуация или субект. Поради ограничения й обхват същата не претендира за изчерпателност по темата. За повече информация по засегнатите по-горе въпроси можете да се обърнете  на e-mail: www.tmlawoffice.bg